Пролет от Никола Вапцаров

        Пролет моя, моя бяла пролет,
        още неживяна, непразнувана,
        само в зрачни сънища сънувана,
        как минуваш ниско над тополите,
        но не спираш тука своя полет.

        Пролет моя, моя бяла пролет –
        знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
        бурна страшно, огненометежна
        да възвърнеш хиляди надежди
        и измиеш кървавите рани.

        Как ще пеят птиците в житата!
        Весели ще плуват във простора...
        Ще се радват на труда си хората
        и ще се обичат като братя.

        Пролет моя, моя бяла пролет...
        Нека видя първия ти полет,
        дал живот на мъртвите площади,
        нека видя само твойто слънце
        и – умра на твойте барикади!