За Любовта


Малко предистория


По времето за което се разказва Буда бил отседнал в манастира Джетавана в кралство Косала. Един ден при него отишъл мъж, който бил загубил наскоро детето си и бил почти полудял от мъка. Той само повтарял „Синко, къде отиде?“ и не можел нито да спи, нито да яде. Буда му казал: „В любовта има голямо страдание.“ Човекът побеснял още повече и без да изчака обяснения побягнал от там. Скоро новината за отговора на Буда се разпространила и много хора из близките градове започнали открито да изказват съмнения за мъдростта на Буда. Никой не разбирал как той можел да каже такова нещо. Това започнало да създава големи проблеми на цялата сангха. След време тези спорове стигнали дори до ушите на Крал Пасенади, владетеля на кралството. Той също не бил съгласен с твърдението на Буда и по принцип имал резерви към него, защото по онова време Буда бил още относително млад – на тридесет и девет години. Кралят отишъл при Буда да си изясни нещата в личен разговор.

Текстът (Из Пияджатика Сутра):


Крал Пасенади попитал:

„Учителю Гаутама, има някои, които казват, че ти съветваш хората да не обичат. Те казват, че си казал, че колкото повече обича човек, толкова повече той ще страда и ще се отчайва. Аз мога да видя някаква истина в това твърдение, но не мога да се примиря с него. Без любов, животът би изглеждал изпразнен от смисъл. Моля те, помогни ми да разреша този конфликт.“

Буда погледнал краля с топлота.

„Ваше величество, въпросът ви е много добър и много хора биха могли да извлекат полза от него. Има много видове любов. Трябва да изследваме отблизо същността на всеки вид любов. В живота има голяма нужда от присъствието на любов, но не от онзи вид любов, който се основава на копнеж, страст, привързаност, дискриминация и предразсъдъци. Ваше величество, има друг вид любов, изключително нужна, която се състои от любяща доброта и състрадание, майтри и каруна.“

„Обикновено когато хората говорят за любов те имат предвид само любовта, която съществува между родители и деца, съпрузи и съпруги, членове на едно семейство или членове на една каста или страна. Тъй като същността на тази любов зависи от схващанията за „аз“ и „мое“ тя остава оплетена в привързаност и дискриминация. Хората искат да обичат само своите родители, съпрузи, деца, внуци, своите собствени роднини и сънародници. Тъй като са оплетени в привързаности те се притесняват от нещастия, които биха могли да сполетят техните любими хора, дори и преди такива нещастия да са се случили в действителност. Когато подобни нещастия се случат, те страдат ужасно. Любовта която се основава на дискриминация ражда предразсъдъци. Хората стават безразлични или дори враждебни към онези, които се намират извън собствения им кръг от любов. Привързаността и дискриминацията са източници на страдание за нас и за другите.“

„Ваше Величество, Любовта за която всички същества са наистина гладни е любящата доброта и състраданието. Майтри е любовта, която има способността да донесе щастието на другия. Каруна е любовта, която има капацитета да премахне чуждото страдание. Майтри и каруна не изискват нищо в отплата. Любящата доброта и състраданието не са ограничени до собствените родители, съпрузи, деца, роднини, до членовете на собствената ни каста и до сънародниците ни. Те се разпростират към всички хора и всички същества. В майтри и каруна няма дискриминация, няма „мое“ и „чуждо“. И тъй като няма дискриминация, няма и привързаност. Майтри и каруна носят щастие и премахват страданието. Те не причиняват страдание и отчаяние. Без тях, животът би бил изпразнен от значение, както казахте и вие. С любяща доброта и състрадание, животът е изпълнен с покой, радост и доволство. Ваше Величество, вие сте владетел на цяла държава. Целият ви народ би извлякъл полза, ако вие практикувате любяща доброта и състрадание.“

Кралят сведе глава в размисъл. След това той погледна отново Буда и попита, „Аз имам семейство, за което да се грижа и държава, която да управлявам. Ако не обичам собственото си семейство и народ, как мога да се грижа за тях? Моля, помогни ми да си изясня това.“

„Естествено че трябва да обичаш собственото си семейство и народ. Но твоята любов може също да се разпростре и отвъд семейството ти и народа ти. Ти обичаш и се грижиш за принца и принцесата, но това не ти пречи да обичаш и да се грижиш и за другите млади хора в кралството. Ако можеш да обичаш всички млади хора твоята сега ограничена любов ще се превърне във всеобхватна любов и всичките млади хора в кралството ще станат като твои деца. Това означава човек да притежава сърцето на състраданието. Това не е просто някакъв идеал. То е нещо, което действително може да бъде постигнато, особено от някой като теб, който има толкова много средства на свое разположение.“

„Но какво става с младите хора от другите кралства?“

„Нищо не ти пречи да обичаш младите хора от другите кралства като свои синове и дъщери, нищо, че не са под твоето управление. Това че човек обича собствения си народ не е причина да не обича хората от другите кралства.“

„Но как мога да покажа любовта си към тях, след като не са под моята юрисдикция?“

Буда погледнал краля.

„Просперитетът и сигурността на една нация не трябва да зависят от бедността и несигурността на друга нация. Ваше Величество, трайният мир и просперитет са възможни само когато нациите се обединят заедно в обща решимост да търсят добруването на всички. Ако ти действително искаш Косала да се радва на мир и да предпазиш младите момчета от кралството си от това да загубят живота си на бойното поле, трябва да помогнеш на другите кралства да постигнат мир. Външната и икономическата политика трябва да следва пътя на състраданието, за да е възможен истински мир. По същото време когато обичаш и се грижиш за собственото си кралство трябва да обичаш и да се грижиш и за другите кралства, като Магадха, Каси, Видеха, Сакя и Колия.

„Ваше Величество, миналата година аз посетих моето семейство в кралството Шакя. Отседнах няколко дни в Аранакутика в полите на Хималаите. Там прекарах много време, размишлявайки за политиката на ненасилието. Видях, че нациите действително могат да се радват на мир и сигурност без да прибягват до насилствени мерки като затвор и екзекуции. Разказах за тези неща на баща ми, Крал Шудодана. Сега използвам възможността да споделя тези идеи и с теб. Управник, който развива състраданието си няма нужда да прибягва до насилствени мерки.“

Кралят възкликнал, „Удивително! Наистина удивително! Думите ти са много вдъхновяващи! Ти си наистина пробуден! Обещавам да помисля върху онова, което каза днес. Ще проумея думите ти, които съдържат толкова много мъдрост. Но за сега, моля те позволи ми да задам още един прост въпрос. Обикновено любовта съдържа елементи от дискриминация, желание и привързаност. Според теб този тип любов създава притеснение, страдание и отчаяние. Как може човек да обича без желание и привързаност? Как мога да избегна създаването на притеснения и страдания в любовта, която изпитвам към собствените си деца?“

Буда отговорил, „Трябва да се вгледаме в същността на своята любов. Нашата любов трябва да носи покой и щастие на онези, които обичаме. Ако любовта ни се основава на егоцентрично желание да притежаваме другите, ние няма да можем да им донесем покой и щастие. Точно наопаки – нашата любов ще ги накара да се чувстват хванати в капан. Такава любов не е нищо повече от затвор. Ако хората, които обичаме са неспособни да се чувстват щастливи поради нашата любов те ще намерят начин да се освободят. Те няма да приемат затвора на нашата любов. Постепенно любовта между нас ще се превърне в гняв и омраза. Ваше Величество, не чухте ли за трагедията, която се разигра преди десет дни в Шавасти поради себична любов? Една жена се почувства изоставена от сина си, когато той се влюби и ожени. Вместо да чувства сякаш се е сдобила с дъщеря, тя само усещаше, че е загубила сина си и че е била предадена от него. Поради това любовта й се превърна в омраза и тя постави отрова в яденето на младата двойка, убивайки ги и двамата.“

„Ваше Величество! Според Пътя на Пробуждането любовта не може да съществува без разбиране. Любовта е Разбиране. Ако не можеш да разбираш, не можеш да обичаш. Съпрузите и съпругите, които не могат да се разберат един друг, не могат да се обичат един друг. Братята и сестрите, които не могат да се разберат един друг не могат да се обичат един друг. Родителите и децата, които не могат да се разберат едни други не могат да се обичат едни други. Ако искаш любимите ти хора да са щастливи трябва да се научиш да разбираш техните страдания и стремежи. Когато разбираш, ти ще знаеш как да облекчиш страданията им и как да им помогнеш да постигнат стремежите си. Това е истинска любов. Ако само искаш любимите ти да следват собствените ти идеи и оставаш невеж за техните нужди, това не е истинска любов. Това е само желание да притежаваш другия и да постигаш само собствените си нужди, които не могат да бъдат постигнати по този начин."

„Ваше Величество! Хората от Косала имат своите страдания и стремежи. Ако можеш да разбереш техните страдания и стремежи ще можеш истински да ги обикнеш. Всички чиновници в двора ти имат страдания и стремежи. Разбери тези страдания и стремежи и ще знаеш как да им донесеш щастие. Благодарение на това те ще останат лоялни към теб през целия си живот. Кралицата, принцът и принцесата имат своите собствени страдания и стремежи. Ако можеш да разбереш тези страдания и стремежи ще можеш да им донесеш щастие. Когато всеки се радва на щастие, покой и радост, самият ти ще се радваш на щастие, покой и радост. Това е значението на любовта, според Пътя на Пробуждането.“

Крал Пасенади бил дълбоко развълнуван. Никой друг духовен учител или брахмин свещеник не бил отварял вратата към сърцето му и не му бил помогнал да разбере нещата в такава дълбочина. Присъствието на този учител, помислил си той, било с огромна стойност за цялата му страна. Той почувствал желание да стане ученик на Буда. След известно мълчание, той погледнал Буда и казал, „Благодаря ти че осветли толкова много тези въпроси за мен. Остава обаче едно нещо, което все още ме притеснява. Ти каза, че любовта, която се основава на желание и привързаност създава страдание и отчаяние, докато любовта, която се основава на състрадание носи само покой и щастие. Въпреки че виждам, че любовта, която се основава на пътя на състраданието не е егоцентрична и себична, тя все пак може да донесе болка и страдание. Аз обичам народа си. Когато те страдат от някое природно бедствие като тайфун или наводнение аз също страдам. Сигурен съм, че е така и при теб. Ти със сигурност страдаш когато виждаш някой, който е болен или умира.“

„Въпросът ти е много добър. Благодарение на този въпрос ще успееш да разбереш в по-голяма дълбочина природата на състраданието. Преди всичко трябва да знаеш, че страданието, причинено от любов, която се опира на желание и привързаност е хиляда пъти по-силно от страданието, което идва от състрадание. Необходимо е човек да разграничава тези два вида страдание – едното, което е напълно безполезно и служи само за да разстрои умовете и тялото ни и другото, което подхранва загрижеността и чувството за отговорност. Любовта която се основава на състраданието може да ни даде енергията, която ни е необходима, за да откликнем на страданието на другите. Любовта, която се основава на привързаност или желание създава само напрежение и още повече страдание. Състраданието създава гориво за извършване на най-полезните действия и служба. Велики Кралю! Състраданието е най-необходимо. Болката, която идва от състраданието може да е полезна болка. Ако не можеш да чувстваш чуждата болка ти не си истински човек."

„Състраданието е плодът, който се ражда от разбирането. Практиката на Пътя на Пробуждането е осъзнаване на истинското лице на живота. Това истинско лице е непостоянството. Всичко е непостоянно и без собствена същност. Всичко един ден трябва да се разпадне. Един ден собственото ни тяло ще се разпадне. Когато човек види непостоянната природа на всички неща, начинът по който той възприема нещата става спокоен и чист. Присъствието на непостоянството не разстройва сърцето и ума му. По тази причина чувствата на болка, които идват от състраданието не притежават горчивия и тежък вкус, който е присъщ на другите видове страдание. Точно обратното, състраданието дава на човек по-голяма сила. Велики Кралю! Днес ти чу някои от най-основните идеи от Пътя на Освобождението. Някой друг ден би ми било приятно да споделя още от ученията с теб.“

Пролог


Сърцето на Крал Пасенади било изпълнено с благодарност. Той се изправил и се поклонил на Буда. Той знаел, че наближавал деня, в който щял да поиска да стане негов ученик. Той знаел, че кралица Малика, принц Джета и принцеса Ваджири вече усещали силна връзка с Буда. Той искал цялото семейство да получи убежище заедно. Той знаел също така, че неговата по-малка сестра, Кошаладеви и нейният съпруг, Крал Бимбисара вече били получили убежище.

Тази вечер кралица Малика и принцеса Ваджири забелязали голяма промяна в краля. Той изглеждал необичайно спокоен и доволен. Те знаели, че това било в резултат от срещата му с Буда. Много им се искало да попитат краля за тази среща, но знаели че трябва да изчакат и да оставят краля да им разкаже сам, когато усети че е дошъл моментът.