Баба Яга
от Уикикниги

Живели едно време жена и мъж, които си имали една дъщеря. Жената се разболяла и умряла. Мъжът поскърбил, поскърбил, пък се оженил за друга. А тя била зла. Намразила завареницата си, биела я, карала и се, чудела се как да я погуби. И ето че веднъж бащата заминал нанякъде, а мащехата рекла на девойчето:
- Иди при сестра ми, твоята леля, и и поискай игла и конец да ти ушия ризка. _А тази леля била Баба Яга. Не посмяло девойчето да и откаже, тръгнало, но най-напред се отбило при своята родна леля.
-3дравей, лельо!
- Дa си жива и здрава, миличка! Какво те носи насам?
-Мащехата ме изпрати при своята сестра да и поискам игла и конец. Каза, че ще ми ушие ризка.
- Добре, че си дошла първо при мен, племеннице - рекла лелята.
- Ето ти едно ширитче, малко масло, хляб и парче месо. Ако има там брезичка да те удря през очите, ти с ширитчето я превържи, ако има врата да скърца, да хлопа и да те не пуска, ти с масълцето я намажи, ако зли кучета те нападнат, хлебеца им подхвърли, ако котарак поиска очите ти да издраска - месцето му дай.
Поблагодарило девойчето на леля си и тръгнало на път. Вървяло, колкото вървяло, стигнало до гората. А там зад висо ка ограда видяло къщичка на кокоши крака, на овнешки рога. Вътре седяла Баба Яга и тъчала платно.
- Здравей, леличко- поздравило я девойчето.
- Да си жива и здрава, племеннице - отвърнала Баба Яга.
- За какво си дошла?
- Мащехата ме изпрати да ти поискам игла и конец, ще ми шие ризка. - Добре, племеннице, ще ти дам игла и конец, но ти седни да поработиш малко! Седнало девойчето до прозореца и взело да тъче. А Баба Яга излязла от къщи и рекла на прислужницата си: - Сега ще легна да поспя, а ти иди напали банята и изкъпи племенницата ми. Но гледай добре да я изкъпеш, че като се събудя, щея изям! Девойчето чуло тези думи и застанало сред стаята ни живо, ни умряло от страх. Когато прислужницата влязла, момичето взело да и се моли: - Миличка! Не подклаждай огъня, ами го заливай с вода, а вода та в решето носи! - И и подарила кърпичката си. Прислужницата се заловила да затопля банята, а Баба Яга се събудила, отишла до прозорчето и попитала: - Тъчеш ли, племенничке, тъчеш ли, миличка? - Тъка, тъка, леличко! Баба Яга пак легнала да спи, а девойчето видяло котарака, дало му месцето и го помолило: - Котенце, братче, научи ме как да избягам оттук. Котаракът отговорил: - Ето там има една, кърпа и един гребен, вземи ги и бягай по скоро, иначе Баба Яга ще те изяде. Тя ще хукне да те гони, но ти допри ухо до земята и когато чуеш, че наближава, хвърли през дясното си рамо гребена - и в миг зад теб ще израсте гъста гора. Докато тя мине през гората, ти ще избягаш надалеч. А чуеш ли пак, чете гони, хвърли кърпата през дясното си рамо - и в миг зад 'теб щесе разлее широка и дълбока река. - Да си жив и здрав, котенце, братче! - рекла девойката. После поблагодарила на котарака, взела кърпата и гребена и хукнала да бяга. Спуснали се насреща и кучета, опитали се да я ухапят, да я разкъсат, но девойката им хвърлила хляба и кучетата я оставили дамине. Заскърцала пътната врата - още малко и ще се затръшне пред нея, но девойката я намазала с масълце. И вратата я оставила да мине. Зашумяла отпред брезичка, искала очите й: да издере, но девойката я превързала с ширитчето. И брезичката я оставила да мине.

Затичала се девойката, спуснала се да бяга, колкото и сили държат. Бягала и не се обръщала назад да погледне. А в това времекотаракът седнал на прозореца и започнал да тъче. Но повече раз тъкавал, отколкото тъчел. Събудила се Баба Яга и отдалеч попитала: - Тъчеш ли, племеннице, тъчеш ли, миличка? А котаракът отвърнал: - Тъка, тъка, мила лельо! Втурнала се Баба Яга в стаята, гледа - девойчето го няма, а на стана котаракът седи. Започнала Баба Яга да му се кара: - Ах ти, стар измамнико! Ах ти, злосторнико! Защо пусна моми чето? Защо не му извади очите? Защо не му издра лицето? А котаракът и отговорил: - От колко години ти служа, ти изглозгана кост не си ми подх върлила, а тя месце ми даде! Изтичала Баба Яга навън, нахвърлила се на кучетата: - Вие защо не раздърпахте, защо не изпохапахте девойката? Кучетата и отвърнали: - От толкова години ти служим, ти суха коричка хляб не си ни подхвърлила, а тя хлебец ни даде. Изтичала Баба Яга до пътната врата: - Ти защо не изскърца, защо не се затръшна? Защо пусна девой ката от двора? Вратата отговорила: - От толкова години ти служа, ти и с вода не си ме подмазала; а тя маслото не пожали. Изтърчала Баба Яга до брезичката: - Ти защо не заслепи очите на девойката? Брезичката и отговорила: - От толкова години ти служа, ти с конец не ме привърза, а тя ширитче ми подари! Взела Баба Яга да се кара на прислужницата: - Ти, никаквице, защо не ме разбуди, не ме извика? Защо я пус на да избяга? Прислужничката и рекла: - От толкова години ти служа, ти добра дума не си ми казала, а тя поговори с мен кротко и благо и кърпичка ми подари. Покрещяла Баба Яга, погълчала, а сетне седнала в хаванчето и се спуснала да гони девойчето. Шибала хаванчето с чукало, с метла следите помитала. А девойката бягала, колкото бягала, поспряла се, допряла ухо .10 земята и разбрала: трепери, люлее се земята, лети Баба Яга, гони я и вече янастига. Извадила девойката гребена и го хвърлила през дясното си рамо. Израснала тутакси гора след нея, гъста и висока: корените на.дърветата на три метра дълбоко под земята отиват, върховете имнебето подпират. Долетяла Баба Яга, взела да чупи и гризе гората. Тя чупи и гри зе, а девойката в това време бяга. Минало се, колкото се минало, допряла девойката пак ухо до земята и разбрала: трепери, люлее се земята, лети Баба Яга, гони я ~ вече янастига. Извадила тогава кърпата и я хвърлила през дясното си рамо. И в тоз миг се разляла река зад нея, широка и дълбока.Стигнала Баба Яга до реката и от злоба заскърцала със зъби не може да я премине.Върнала се вкъщи, събрала всичките си бикове и ги подгонилакъм реката: - Пийте вода, мои бикове! Изпийте реката до дъно! Почнали да пият биковете, а водата в реката не намалява. Ядосала се Баба Яга, легнала на брега, взела и тя да пие водата. Пила, пила, докато не се пръснала! А през това време девойката продължавала да бяга. Върнал се вечерта бащата вкъщи и попитал жена си: - Къде е дъщеря ми? Жената отговорила: - Отиде у леля си - игла и конец да й поиска, но кой знае защо закъсня. Разтревожил се бащата, приготвил се да иде да търси дъщеря си,но девойката дотичала запъхтяна, дъх не може да си поеме от умора. - Къде си била, щерко? - попитал я бащата. - Ах, татко! - отговорила девойката. - Мащехата ме изпрати при своята сестра, а сестра й е Баба Яга. Тя искаше да ме изяде. Едва се отървax от нея! Щом чул това, бащата се разгневил на злата си жена, грабнал метлата и я изгонил от къщи. И заживели те двамата с дъщеря си мирно и сговорно.