Баба Яга
от Уикикниги
Живели едно време жена и мъж, които си имали една дъщеря. Жената се разболяла
и умряла. Мъжът поскърбил, поскърбил, пък се оженил за друга. А тя била
зла. Намразила завареницата си, биела я, карала и се, чудела се как да
я погуби. И ето че веднъж бащата заминал нанякъде, а мащехата рекла на
девойчето:
- Иди при сестра ми, твоята леля, и и поискай игла и конец
да ти ушия ризка. _А тази леля била Баба Яга. Не посмяло девойчето да и
откаже, тръгнало, но най-напред се отбило при своята родна леля.
-3дравей, лельо!
- Дa си жива и здрава, миличка! Какво те носи насам?
-Мащехата ме изпрати при своята сестра да и поискам игла и конец. Каза,
че ще ми ушие ризка.
- Добре, че си дошла първо при мен, племеннице -
рекла лелята.
- Ето ти едно ширитче, малко масло, хляб и парче месо.
Ако има там брезичка да те удря през очите, ти с ширитчето я превържи,
ако има врата да скърца, да хлопа и да те не пуска, ти с масълцето я
намажи, ако зли кучета те нападнат, хлебеца им подхвърли, ако котарак
поиска очите ти да издраска - месцето му дай.
Поблагодарило девойчето на леля си и тръгнало на път. Вървяло, колкото вървяло, стигнало до
гората. А там зад висо ка ограда видяло къщичка на кокоши крака, на
овнешки рога. Вътре седяла Баба Яга и тъчала платно.
- Здравей, леличко- поздравило я девойчето.
- Да си жива и здрава, племеннице - отвърнала Баба Яга.
- За какво си дошла?
- Мащехата ме изпрати да ти поискам игла
и конец, ще ми шие ризка. - Добре, племеннице, ще ти дам игла и конец,
но ти седни да поработиш малко! Седнало девойчето до прозореца и взело
да тъче. А Баба Яга излязла от къщи и рекла на прислужницата си: - Сега
ще легна да поспя, а ти иди напали банята и изкъпи племенницата ми. Но
гледай добре да я изкъпеш, че като се събудя, щея изям! Девойчето чуло
тези думи и застанало сред стаята ни живо, ни умряло от страх. Когато
прислужницата влязла, момичето взело да и се моли: - Миличка! Не
подклаждай огъня, ами го заливай с вода, а вода та в решето носи! - И и
подарила кърпичката си. Прислужницата се заловила да затопля банята, а
Баба Яга се събудила, отишла до прозорчето и попитала: - Тъчеш ли,
племенничке, тъчеш ли, миличка? - Тъка, тъка, леличко! Баба Яга пак
легнала да спи, а девойчето видяло котарака, дало му месцето и го
помолило: - Котенце, братче, научи ме как да избягам оттук. Котаракът
отговорил: - Ето там има една, кърпа и един гребен, вземи ги и бягай по
скоро, иначе Баба Яга ще те изяде. Тя ще хукне да те гони, но ти допри
ухо до земята и когато чуеш, че наближава, хвърли през дясното си рамо
гребена - и в миг зад теб ще израсте гъста гора. Докато тя мине през
гората, ти ще избягаш надалеч. А чуеш ли пак, чете гони, хвърли кърпата
през дясното си рамо - и в миг зад 'теб щесе разлее широка и дълбока
река. - Да си жив и здрав, котенце, братче! - рекла девойката. После
поблагодарила на котарака, взела кърпата и гребена и хукнала да бяга.
Спуснали се насреща и кучета, опитали се да я ухапят, да я разкъсат, но
девойката им хвърлила хляба и кучетата я оставили дамине. Заскърцала
пътната врата - още малко и ще се затръшне пред нея, но девойката я
намазала с масълце. И вратата я оставила да мине. Зашумяла отпред
брезичка, искала очите й: да издере, но девойката я превързала с
ширитчето. И брезичката я оставила да мине.
Затичала се
девойката, спуснала се да бяга, колкото и сили държат. Бягала и не се
обръщала назад да погледне. А в това времекотаракът седнал на прозореца
и започнал да тъче. Но повече раз тъкавал, отколкото тъчел. Събудила се
Баба Яга и отдалеч попитала: - Тъчеш ли, племеннице, тъчеш ли, миличка?
А котаракът отвърнал: - Тъка, тъка, мила лельо! Втурнала се Баба Яга в
стаята, гледа - девойчето го няма, а на стана котаракът седи. Започнала
Баба Яга да му се кара: - Ах ти, стар измамнико! Ах ти, злосторнико!
Защо пусна моми чето? Защо не му извади очите? Защо не му издра лицето?
А котаракът и отговорил: - От колко години ти служа, ти изглозгана кост
не си ми подх върлила, а тя месце ми даде! Изтичала Баба Яга навън,
нахвърлила се на кучетата: - Вие защо не раздърпахте, защо не
изпохапахте девойката? Кучетата и отвърнали: - От толкова години ти
служим, ти суха коричка хляб не си ни подхвърлила, а тя хлебец ни даде.
Изтичала Баба Яга до пътната врата: - Ти защо не изскърца, защо не се
затръшна? Защо пусна девой ката от двора? Вратата отговорила: - От
толкова години ти служа, ти и с вода не си ме подмазала; а тя маслото
не пожали. Изтърчала Баба Яга до брезичката: - Ти защо не заслепи очите
на девойката? Брезичката и отговорила: - От толкова години ти служа, ти
с конец не ме привърза, а тя ширитче ми подари! Взела Баба Яга да се
кара на прислужницата: - Ти, никаквице, защо не ме разбуди, не ме
извика? Защо я пус на да избяга? Прислужничката и рекла: - От толкова
години ти служа, ти добра дума не си ми казала, а тя поговори с мен
кротко и благо и кърпичка ми подари. Покрещяла Баба Яга, погълчала, а
сетне седнала в хаванчето и се спуснала да гони девойчето. Шибала
хаванчето с чукало, с метла следите помитала. А девойката бягала,
колкото бягала, поспряла се, допряла ухо .10 земята и разбрала:
трепери, люлее се земята, лети Баба Яга, гони я и вече янастига.
Извадила девойката гребена и го хвърлила през дясното си рамо.
Израснала тутакси гора след нея, гъста и висока: корените на.дърветата
на три метра дълбоко под земята отиват, върховете имнебето подпират.
Долетяла Баба Яга, взела да чупи и гризе гората. Тя чупи и гри зе, а
девойката в това време бяга. Минало се, колкото се минало, допряла
девойката пак ухо до земята и разбрала: трепери, люлее се земята, лети
Баба Яга, гони я ~ вече янастига. Извадила тогава кърпата и я хвърлила
през дясното си рамо. И в тоз миг се разляла река зад нея, широка и
дълбока.Стигнала Баба Яга до реката и от злоба заскърцала със зъби не
може да я премине.Върнала се вкъщи, събрала всичките си бикове и ги
подгонилакъм реката: - Пийте вода, мои бикове! Изпийте реката до дъно!
Почнали да пият биковете, а водата в реката не намалява. Ядосала се
Баба Яга, легнала на брега, взела и тя да пие водата. Пила, пила,
докато не се пръснала! А през това време девойката продължавала да
бяга. Върнал се вечерта бащата вкъщи и попитал жена си: - Къде е дъщеря
ми? Жената отговорила: - Отиде у леля си - игла и конец да й поиска, но
кой знае защо закъсня. Разтревожил се бащата, приготвил се да иде да
търси дъщеря си,но девойката дотичала запъхтяна, дъх не може да си
поеме от умора. - Къде си била, щерко? - попитал я бащата. - Ах, татко!
- отговорила девойката. - Мащехата ме изпрати при своята сестра, а
сестра й е Баба Яга. Тя искаше да ме изяде. Едва се отървax от нея! Щом
чул това, бащата се разгневил на злата си жена, грабнал метлата и я
изгонил от къщи. И заживели те двамата с дъщеря си мирно и сговорно.